НАСЛЕДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСЛЕДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; наследя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Ставам собственик по закон или по завещание на имущество, пари, права, власт и др., които е притежавал приживе някой покойник. — Цялото ми имане ще наследиш, когато склопя очи. А. Каралийчев, ПГ, 118-119. Детето бе момче и целият воденичарски род възликува — имаше кой да наследи мелниците, стотиците декари ниви, лозя и овощни градини. О. Василев, ЖБ, 133. За времето на задругата нямаше значение богатството на момата, защото тя не наследяваше нищо. Ив. Хаджийски, БДНН I, 108. Може някой да е наследил имание от родителите си или от някой роднина или приятели, но ако ся не труди да държи това имание, той скоро ще го изгуби. А. Цанов, Напр., 1875, кн. 4, 28-29. // Ставам наследник на някого след смъртта му. Сандо, по-големият му син [на Бабулев], все поглеждаше мястото на баща си зад стъклената ограда, пък и свикна с мисълта, че един ден
ще го наследи, мечтаеше да стане голям търговец. Д. Талев, ПК, 604. Синът наследи баща си, който беше доста заможен.
2. Запазвам, приемам по генетичен път физически или психически особености или качества, които са били свойствени и на родителите ми. Не можем да твърдим, че .. той [Левски] е получил едно цялостно и определено въздействие от страна на своя баща, но несъмнено наред с външните черти на физиката си той наследява нещо и от неговата душевност. Ив. Унджиев, ВЛ, 37. Валентин беше наследил от нея дебелите си триъгълни вежди и правия, малко широк нос. Д. Кисьов, Щ, 291. Сега, когато Борис бе възмъжал, ясно личеше, че бе наследил някои от чертите на майка си. Д. Талев, И, 40. Баща му беше председател на дружеството за покровителствуване на животните,.. От него синът беше наследил добротата, кроткостта и състрадателността. Д. Добревски, БКН, 76.
3. Прен. Ставам приемник на поста или продължител на делото на бележита личност, на някакви традиции и под. Смирненски например е приемник на ботевски традиции .. Но заедно с това той наследява и доразвива демократични, прогресивни, а във връзка с тях и художествени традиции на цялата наша реалистична литература. Г. Цанев, СИБЛ, 42. Православната религия,.., следва и съхранява непоколебимо византийските формули. Нейната живопис,.., която е наследила класическите предания на старогръцкото изкуство, има изключително отвлечен, свещен характер. Ив. Вазов, Съч. ХV, 27. Колективизмът беше душевността на родовото общество .. Задругата, наследи рода, запази този колективизъм в общите му черти през цялото средновековие. Ив. Хаджийски, БДНН I, 8-9.
4. Прен. Книж. Църк. В съчет. с: вечен живот, царство небесно и под. Получавам възможност след края на земния живот душата ми да продължи да съществува вечно в небесния рай; постигам. Законникът, който, за да го изкушава, го питаше какво да прави, за да наследи вечния живот. Накара го от закона да изповяда, че тряба да обича от сичко най-много Бога. Н. Михайловски, ССИ (превод), 141. — Вашите грехове ся прощават и вие имате пълна надежда, за да наследите царство небесное. Д. Войников, РК, 52. [Евангелието] ни пълни с неизразима радост, като ни уверява, че чрез ходатайството на Исуса Христа ний можем напълно да ся примирим с Бога и да наследим вечно блаженство. ИЗ 1877, 341-342. Никой,.., не ся старае напразно да служи господу,.. Той не ще остане без една награда в тойзи свят, а в бъдъщий ще наследи вечна радост. ИЗ 1877, 254.
5. Остар. Книж. За явление, състояние, чувство и под. — сменям, заменям, измествам нещо, като се появявам след него. Живко са поздрави и цалува с всичките домашни,.. Изведнъж радостта наследи скръбта, която беше обладала тая къща. П. Бобеков, БВК (побълг.), 56. После дожд и сняг наедно наследиха страшните ветрове. ЦВ, 1855, бр. 255, 2. И ако днес всякъде почти по отечеството ни ехти матерний ни язик и в божии храмове, и в училища, ако гъстата и чърна нощ, за която говорехме по-горе, наследи зора утешителна,.. то на всичко това началото дълженствуваме на техните [на възрожденците] трудове и на тяхната ревност. Ч, 1871, бр. 11, 329-330. наследявам се, наследя се страд. Кадровата дисциплина / по-добре да заякчиш, още някоя дузина / от роднини назначи. / И тогава — чест и слава — / трудовият колектив / просто ще се наследява, / докато родът е жив. Кр. Вълков, СбСт, 178.