НАСЛОНЯ̀ВАМ

НАСЛОНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; наслоня̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. 1. Наклонявам, накланям, навеждам, свеждам; насланям. Станкиното лице побледня, тя ся полекичка облегна на стената и си

наслони главата над пъстрошитата си пазва. Ил. Блъсков, ИС, 13-14. Иванчо прегърнеше Пенка и тя си наслонеше главата до гърдите му и въздъхнеше. Ил. Блъсков, ПБ II, 54.

2. Опирам, облягам на нещо; насланям. Към пладне [учителят] заповядваше: "Спите". Редеше ни един до друг, наслоняваше главите ни на гредите и туряше во десното ухо, всекому по едно камче, за да не мърдаме. Горко на оногова, комуто би паднало камчето. Гр. Пърличев, СбНУ ХI, 348. Стоеше [Сурсувул] наслонен с двете си ръце о балкона и тъй чакаше смърт. Б. Димитров, Я I (превод), 150. Геновева седи пред пещерата на един пън,.. боса, разплетена и умилно наслонила глава на ръката си. П. Тодоров, МГ (превод), 53. наслонявам се, наслоня се страд.

НАСЛОНЯ̀ВАМ СЕ несв.; наслоня̀ се св., непрех. 1. Остар. и диал. Опирам се, облягам се. Откъснах няколко миризливи гранки и отидох да се наслоня върху пармаклъците от .. гранит, които са над езерото. (Превод) Ч, 1875, бр. 3, 136. — Ах, Зигфриде, дражайший ми супруже! Пусни ма йоще малко в твоите обятия. (Наслони ся [Геновева] на Зигфридовото рамо). П. Тодоров, МГ (превод), 10.

2. Прен. Остар. Надявам се, осланям се. Едвам си отдъхнохме малко в благодеянията на общия мир, като ся наслонявахме на милостивата воля на августейшия наш цар с радостната надежда на едно по-горно благополучие. ЦВ, 1856, бр. 294, 70.

Списък на думите по буква