НАСЛОЯ̀ВАМ

НАСЛОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; наслоя̀, ‑оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. 1. Полагам, трупам, разполагам нещо върху някаква повърхност във вид на слой или на слоеве; наслагвам. Тя [Зарка] взе да наслоява дълбоко ваксата, прекалено дебело, и кожата не получи необходимия гланц. Р. Сугарев, СС, 33. Мостът на новия.. кран е вече завършен и сега Тодор Райковски прави заварките на количките .. Той наслоява равномерно сплавта. ВН, 1958, бр. 2126, 1. // За вода, река и под. — пренасям и натрупвам почва, пясък и др., които се утаяват по някаква повърхност; нанасям, наслагвам, отлагам. Килийският ръкав е най-големият и повече от две трети от общата маса на дунавската вода минава през него; той наслоява при устието си повече от хиляда кубически метра кал всяка минута. П. Делирадев, БГХ, 45. // Покривам някаква повърхност във вид на слой. Неизброимо число морски организми са измирали, наслоявали са дъното на морето и по този начин са се образували твърди варовити пластове. ВН, 1958, бр. 2063, 4.

2. Прен. Създавам и натрупвам, установявам постепенно у някого някакви чувства, впечатления и под. Разговорът с работниците беше наслоил у него впечатлението за печалбарство, за обстановка, при която трудовото усилие няма нищо общо с чувството за дълг. К. Колев, М, 100. Имаше нещо принудено, нарочно в неговата приветливост, но това не идеше от лошо, неискрено сърце, а от чувството на една постоянна потиснатост. Какво беше наслоило тая горчилка в душата му? А. Гуляшки, МТС, 189. Дългите години на печално детинство и на хроничната учителска бедност на баща му бяха наслоили в душата му студ и горчивина към света. Д. Димов, Т, 8. наслоявам се, наслоя се страд.

НАСЛОЯ̀ВАМ СЕ несв.; наслоя̀ се св., непрех. 1. Оставам, натрупвам се, разполагам се, обикн. постепенно, във вид на слой или слоеве върху някаква повърхност; напластявам се, наслагвам се. Те [комините] мълчаливо бълваха своя пушек срещу небето и той се стелеше гъст и задушлив. Пласт по пласт се наслояваше чернилка по сградите и улиците. Б. Йосифова, БЧМ, 67-68. Огънят в огнището беше загаснал и белезникавата пепел се наслояваше по изстиналите въглени. Ст. Марков, ДБ, 392. В локвите се натрупа някаква мръсна каша от мокър сняг и кал. Застудя още повече. И ето, кашата замръзна, а отгоре ѝ неусетно се наслои две педи сняг. П. Бобев, ЗП, 30. След продължителна употреба при твърди (варовити) води върху работната част на тръбния нагревател се наслоява варовик (котлен камък), който трябва периодически да се почиства. Г. Деянов и др., ЕДУ, 60.

2. Прен. За чувство, настроение, мисъл, отношение към някого или нещо — натрупвам се, събирам се с течение на времето в съзнанието, в душата на някого; наслагвам се. В душите на работниците се наслояваха омраза и гняв. Д. Димов, Т, 224. Злоба се наслояваше в душата му и от утайката на тази злоба се надигаше глух, едва потискан порив да скочи, да крещи. М. Грубешлиева, ЛФ, 1957, бр. 30, 3. Всички тия сложни и непривични за него мисли и чувства, които бавно се бяха наслоявали в душата му, се събраха изведнъж в едно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 93.

Списък на думите по буква