НАСЛУ̀КА

НАСЛУ̀КА нареч. 1. Без определена, предварително избрана посока или място; наслуки. На едно място пътеката се разклони и аз тръгнах наслука не по тая, която заобикаля баира, а по другата, която ми се стори по-пряка. М. Марчевски, ТС, 57. А най-непросветените иманяри копаеха наслука, дето им падне, и по такъв начин излагаха себе си и занаята. К. Калчев, ПИЖ, 44. Без да виждат неприятеля, партизаните стреляха наслука и пълзешком отстъпваха. М. Марчевски, ГБ, 207. Тичаме в хаос, слепешки, наслука. Ив. Вазов, БМ II, 26.

2. Без предварително обмисляне, нагласа; непреднамерено, наслуки. Да не работим наслука — да определим от по-рано местата, където ще хвърлим огъня. Д. Спространов, ОП, 250. Камен (към Гроздана): — Какво има? Гроздан: — Нося. (Камен поема тефтера, сяда до масата и отваря наслука. Гроздан обръща няколко листа назад): — Оттука. Д. Немиров, В, 85. Ако ся работи просто наслука, то [земеделието] едва може да прехрани чловека, ако ли ся придружи и подобри с познания и с леснини, които подава науката, то обогатява. Й. Груев, Лет., 1872, 230. — Родино моя!И нарочно тука / стиха оставям да струи наслука, / защото пиша от сърце. В. Петров, Худ. С I, 270-271.

НАСЛУ̀КА

НАСЛУ̀КА междум. Употребява се за изразяване на пожелание към ловци и риболовци за успешен, богат лов; успех. — Тук се събират най-много зайци — каза председателят на ловната дружинка.Ако имаме късмет, ще пипнем нещо.Наслука!каза младият ловец. Г. Мишев, ЕП, 94. Ловците млъкнаха и нарамиха пушките.Хайде хаирлия да е! Наслука!благослови дядо Иван. П. Незнакомов, СП, 232.

Списък на думите по буква