НАСЛУКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЛУ̀КИ нареч. Наслука. Тогава той предложи да се разходят из града — така, без цел, наслуки. П. Спасов, ХлХ, 230. Ловният сезон бе открит в края на юли и доктор Старирадев се увлече в тая нова за него страст.. Стреляше наслуки и съкрушен гледаше как птиците изчезват от погледа му с красив завой на трепкащите си крила. Ем. Станев, ТЦ, 37. Едно време жените се омъжваха така, наслуки, за да отърват старите от харчлък. Събираха се често с мъже, дето хич и не им бяха по вкуса. А. Гуляшки, СВ, 225. Тя разрови писмата .. Те се разсипаха и тя наслуки взе едно и се зачете. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 475. Валентин намери една антология със стихотворения. Отвори я наслуки. Т. Харманджиев, КВ, 496.