НАСЛУХТЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; наслухтя̀ се, -ѝш се, мин. св. ‑я̀х се, прич. мин. св. деят. наслухтя̀л се, -а се, -о се, мн. наслухтѐли се, св., непрех. Слухтя продължително време, докато ми омръзне, до насита.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.