НАСЛУШКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЛУ̀ШКИ мн., ед. (рядко) наслу̀шка ж. Остар. и диал. Само в съчет.: По наслушка; по наслушки. По слух, по нещо случайно или несигурно чуто. Господин Кръстев не чете това, което пишат "нашите социалисти" и съди за техните мнения и идеи по наслушка. Д. Благоев, ЛКС, 84. Зная нещо по наслушки. Н. Геров, РБЯ III, 218.