НАСЛЮНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЛЮ̀НВАМ, -аш, несв.; наслю̀ня, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Наслюнчвам, наплюнчвам. Той [Бай Ганьо] извади тефтерчето си, наслюни плайваза, написа едно точно копие от надписа и напълно уверен, че има в ръцете си най-точния адрес на квартирата си, впусна се из тесните улици на стара Прага. Ал. Константинов, БГ, 57. Илийко наслюни цигарената книга, облиза с език крайчеца ѝ, плю и жадно засмука. Той от вчера не беше пушил. Ст. Чилингиров, ПЖ, 65. Допират пръста си до другия, като го наслюнят по-напред, за да премине електричеството по-лесно през тялото в земята. И. Гюзелев, РФ, 371-372. наслюнвам се, наслюня се страд.