НАСЛЮНЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЛЮ̀НЧВАМ, -аш, несв.; наслю̀нча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намокрям със слюнка обикн. повърхността на нещо; наплюнчвам. Понякога изваждаше от джоба си едно дебело тефтерче, подвързано с кожена подвързия, наслюнчваше молива и си записваше нещо. А. Гуляшки, ЗР, 34-35. Яна спущаше вретено с жълта коприна. Млъкна, наслюнчи нишката и пак подхвана песента. К. Петканов, СВ, 152. наслюнчвам се, наслюнча се страд.