НАСМА̀ЛКО

НАСМА̀ЛКО нареч. Разг. За посочване, че действието е било пред непосредствено осъществяване, но не се е осъществило; без малко. Но в истински възторг се намираше сам Огнянов, който насмалко щеше да изпляска с ръце. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 181. Взе да се шушука, че председателят Раденко се познавал с нея отдавна, че той дружал с Кремена още в града и уж насмалко щял да я вземе за жена. Б. Обретенов, С, 121. Преди той да дойде при нея, тя задои първата си рожба, насмалко не припадна от щастие. К. Петканов, ОБ, 225. Скокнал [във въбела] глупавий козел и насмалко щял да удави лисицата. Д. Манчев, БЕ II, 35.

Списък на думите по буква