НАСМЕНУ̀ВАМ, -аш, несв.; насмѐна, ‑еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Напомням, припомням нещо на някого. А неесто [невесто], умна и разумна! / Бог да прости къде ми насмена, / оти брата ми яз го забраиф. Нар. пес., СбБрМ, 281. насменувам се, насмена се страд.