НАСМЍВАМ

НАСМЍВАМ СЕ1, -аш се, несв. (рядко); насмѐя се, -ѐеш се, мин. св. насмя̀х се, прич. мин. св. деят. насмя̀л се, -а се, -о се, мн. насмѐли се, св., непрех. Смея се до насита. Като се насмяха високо и гласовито, двете дружки излязоха на двора, хванаха се за ръце и хукнаха по улицата. И. Петров, НЛ, 11. Като се насмя до насита, Гороломов усети, че му стана хладно, загърна се в палтото си и след малко задряма. Й. Йовков, ПГ, 24. След като се насмяха доволно и Димята успя да убеди Сандо, че нарочно се е скрил в кацата, да го уплаши, двамата влязоха вкъщи. Г. Краев, Ч, 195.

НАСМЍВАМ

НАСМЍВАМ СЕ2, -аш се, несв.; насмѐя се, -ѐеш се, мин. св. насмя̀х се и насмѐях се, прич. мин. св. деят. насмя̀л се, -а се, -о се, мн. насмѐли се и насмѐял се, прич. мин. страд. насмя̀н, -а, -о, мн. насмѐни, св., непрех. Диал. 1. Присмивам се, подсмихвам се подигравателно. Бай Кочо зяпна да поръча кутия цигари, но сви устни — щяха да му се насмеят. Г. Караславов, СбСт, 19. — Да го убият сиромашкия човечец!..Ба, такъв черен мангър не се губи, — насмя се кметът и махна на доктора да си вървят. Г. Караславов, СИ, 36. — Какво им се насмивате на божите жени? Ив. Вазов, Съч. ХХII, 132. Де го видяла девойка, / та са крохтичко насмеяла: / — Язък ти, язък, юначе, / нели та видях ворзанко. Нар. пес., СбНУ VII, 36.

2. Усмихвам се, засмивам се; насмихвам се. Аз не можах да се утърпя да се не насмея, от което Клативрат заключи, вероятно, че съм се усъмнил върху щедростта му. М. Георгиев, Избр. разк., 182. — А нашият гостенин иска да остане тук — много му харесало..у дома не може, Тинко, нали виждаш!предупреди бързо Геньо.Че кой ти каза такова нещо?насмя се Тинко.Иска да остане в селото... Г. Караславов, СИ, 13. Момиче ми заплака, / ситна роса зароси. / Момиче се насмея, / летно сънце угрея. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 119.

Списък на думите по буква