НАСМИХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСМЍХВАМ СЕ, -аш се, несв.; насмѝхна се, -еш се, мин. св. -ах се, прич. мин. страд. насмѝхнат, св., непрех. Диал. Усмихвам се, подсмихвам се, засмивам се; насмивам се2. Рада подигна учудено глава, погледна Лила, погледна го и се засме. Ама така дяволски, така дяволски се насмихна... М. Георгиев, Избр. разк., 82. Милка се насмихваше. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 109. Седна Марко с майка да вечера, / па се Марко под мустак насмихна. Нар. пес., СбНУ V, 88.