НАСМОЛЀН

НАСМОЛЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от насмоля като прил. Който е намазан или пропит със смола; засмолен. На пясъка видяхме изтеглени три насмолени рибарски лодки. А. Каралийчев, НЗ, 211. Из София вече сновяха башибозушки орди с насмолени факли, готови всеки момент да подпалят града. Д. Линков, ЗБ, 137. Той съблече горната си дреха, съшита от насмолена материя. Гр. Угаров, ПСЗ, 138. Дичо стои пред купчината насмолени греди и клати бялата си глава. Г. Мишев, ЕП, 108.

Списък на думите по буква