НАСМЪРДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСМЪРДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; насмърдя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. насмърдя̀л, -а, -о, мн. насмърдѐли, св., непрех. Разг. 1. Изпускам, издавам слаба, неприятна миризма, лош дъх, смърдя по малко; намирисвам, навонявам. Сиреното насмърдява. // Безл. Насмърдява, насмърди. Обикн. несв. С предл. на. Усеща се слаба, неприятна миризма, лош дъх на нещо; намирисва, навонява. Насмърдява на развалени яйца.

НАСМЪРДЯ̀ВА МИ несв.; насмърдѝ ми св., непрех. Разг. Усещам, възприемам с обонянието си слаба, неприятна миризма,

лош дъх на нещо; намирисва ми, навонява ми. Насмърдява ми на ракия.