НАСНОВАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСНОВА̀ВАМ, -аш, несв.; наснова̀, ‑ѐш, мин. св. -а̀х, св., прех. Снова изцяло, докрай, докато свърша всичкото, което е за сноване. Наснова вълнена прежда, изопна стан и изтъка бозев шаек за дрехи на мъжа си. К. Петканов, ОБ, 222. В четвъртък през целия ден трите жени чукаха коноп. Кръстевица бързаше да свърши с него, за да насноват едно кросно памучна прежда. Г. Караславов, ОХ I, 193. Баба Йордана се върна да гласи стана .. — имаше насновани шестнайсет лакти черна памучна основа. Г. Мишев, ЕП, 210. Пофалила са йе Йенчица: / Аз имам стара свекърва, / ръкави ша ѝ ушия, / със сребро ша ги наснова, / със злато ша ги изпълня. Нар. пес., СбНУ Х, 19. насновавам се, наснова се страд.