НАСНОВАНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСНОВА̀НОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. и диал. Отвл. същ. от наснован. Спокойната му стабилна стойка издаваше природната му търпеливост. Впилата се в снагата му вълнена фланела очертаваше нейната наснованост и стройност. Т. Харманджиев, КВ, 17.