НАСОЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; насоля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Посипвам със сол, соля нещо колкото е потребно, необходимо; посолявам. Стрина Венковица и трушии всякакви есен ще наложи,.., и сланината хубаво ще насоли, та ще държи цяло лято. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 168.

2. Разш. Разг. Ръся, посипвам нещо, обикн. за ядене, с нещо сипкаво или прахообразно колкото е потребно, необходимо; наръсвам, поръсвам. — Ние с баща ти ще си насолим чубричка, а на тебе ще опържа яйца. Д. Кисьов, Щ, 439.

3. Прен. Разг. Казвам, наговорвам на някого лоши, неприятни неща, критикувам остро някого; нахоквам, навиквам, накастрям, насапунисвам, нарязвам. Но и аз ги насолих здравата, казах им, че робуват на феодалните понятия за жената, и всичко, каквото ми дойде на ум. Ем. Манов, ДСР, 76. // Казвам, наговорвам за някого лоши, неприятни неща; наклеветявам, наклепвам, начуквам. Оттука ме насолили здравата: "Баща му изключен от партията, той бранник в миналото, а сега с кариеристични домогвания... и прочие и прочие!" Ст. Даскалов, СЛ, 203. — Помниш ли когато те доведоха на очна ставка. Бях пребит като куче, а ти се хилеше подплашено: .. — .. — Сърди се на Данчо Данев, тогава, изглежда, той ни е насолил — меко и смутено отвърна Матейчо. В. Нешков, Н, 19. насолявам се, насоля се страд.