НАСОЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСО̀ЧВАМ, -аш, несв.; насо̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Обръщам, натъкмявам нещо, обикн. оръжие, уред, инструмент и под. да сочи с предната си част към определен ориентир, цел, обект. Марко насочи пищова, сниши се и извика страшно. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 14. Димо насочи пушката си и запраща куршуми. К. Петканов, МЗК, 98. Войниците веднага насочиха ножовете на пушките си срещу гърдите му. К. Петканов, В, 176. Караджата грабна от ръцете на другаря си далегледа и го насочи към десния хълм. Ст. Дичев, ЗС II, 39. Насочвам камерата към сцената и започвам да снимам. △ Насочих антената към кулата и сега телевизорът работи добре. // В съчет. с очи, поглед. Обръщам, съсредоточавам зрителното си възприятие към някого или към нещо, започвам да го гледам. Борис насочи сивите си очи към Дима и дълго го гледа. К. Петканов, МЗК, 126. Щом нагласиха лампите, Васката стана и всички насочиха погледите си към неговата суха фигура с тесни рамене, над които стърчеше птичата му глава. Ем. Станев, ИК I и II, 64.
2. Направлявам движещ се обект, обикн. транспортно средство, към определена посока, по определен път. Капитанът,.., измени посоката, по която се движеше параходът, и го насочи на север, право срещу вълните. Г. Белев, КВА, 333. Те видяха как той от стъпалото на кабината насочи камиона към пропастта и как в последния момент отскочи. Д. Кисьов, Щ, 227. Създаването на ракета-носител, която да издигне изкуствения спътник на голяма височина и да го насочи по строго определена орбита около Земята, представлява една от най-трудните задачи. ВН, 1958, бр. 2216, 4.
3. Казвам на някого накъде да върви, като му посочвам или като му давам сведения,
указания къде се намира нещо, което го интересува; упътвам, напътвам. — Де има тук да лежат болни българи, попита той един селянин,.. — Там, в черковний двор, — отговори той, като го насочи отде да отиде. Ил. Блъсков, ИС, 47-48. Аз ги насочвам да отидат първо в Севлиевско у Ново село. НБ, 1876, бр. 21, 83. Войници питат тук за своите дружини: / един насочи, друг отмине. К. Христов, ЧБ, 319. // Казвам на някого, упътвам го към кого да се обърне, кого да помоли за съдействие с някаква цел; напътвам. При всичко, че помнеше Бойчовите поръчки, Марийка чувствуваше,.., че бачо ѝ Бойчо забрави да я насочи и към кака ѝ Радка. Ив.Вазов, Съч. ХХIII, 199. Глаушев си помисли: "Тоя човек е гладен". И попита: — Направо от Анадола ли се връщате? — Направо .. Така ме насочиха, пък аз търся работа. Д. Талев, ПК, 42. Петканов поговори с Друмев да му отстъпи част от "Барцелона", но кафеджията не даде и дума да се издума. Насочиха го към Мутафчията. К. Калчев, ЖП, 233.
4. Прен. Ръководя действията, поведението или развитието на някого така, че той да постигне осъществяването на някаква цел; направлявам. Но в тая грандиозна битка има̀ участие преди всичко стратегът, който бе насочил армиите и ръководил операциите. А той е генерал Савов! Ив. Вазов, НО, 45-46. — Аз живеех само сред екипажа. Аз слушах тежненията му, аз го насочвах,.., аз го движех по пътя на комунистическото му осъзнаване. Д. Добревски, БКН, 263. Как тези млади хора са попаднали в далечните за онова време европейски градове? .. Кой ги е насочил да следват във висши учебни заведения? Г. Караславов, Избр. съч. IV, 335-336. Учителката го подтикваше да размишлява .. Помагаше му и тя, насочваше го. Д. Талев, И, 244. Режисьорът е затова,.., да разтвори душата на актьора и да пробва рефлексите му към многообразието на човешките драми, за да го насочи към една или няколко от тях, в зависимост от възможностите на актьора. НК, 1958, бр. 2, 6.
5. Обикн. с предл. към. Съсредоточавам, обръщам мисъл, внимание, чувство или под. върху някакъв предмет, обект. Сключените вежди и съсредоточеният му поглед показваха, че е насочил цялото си внимание към операцията. Д. Ангелов, ЖС, 182. И тя, кой знае защо, насочи злобата си към мене, като че ли аз танцувах с русокосата, а не Евгени Масларски. К. Калчев, ДНГ, 77.
6. Остар. Посочвам. — Насочи ми пътя за К. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 49. Когато ученикът до̀йде, за да му покажеш някой урок,.., покажи му начина как може да го разумее, тъй като да му насочиш пътя, по който трябва сам да върви. П. Горбанов, ННУ, 6-7. Когато свършат курса на науката си.., возпитаниците са дължни да поблагодарят на своите учители, да дойдат във Виена и да понесат сами последньото си училищно свидетелство на Дружествения съвет, който им насочва места за учителствувание. Знан., 1875, бр. 20-21, 332. Одързости са, впрочем, ти потъпканий,.. и покрусений народе! Пръстът божий ти насочва пътя кам славата. НБ, 1876, бр. 10, 39. насочвам се, насоча се страд. При шиене на машина светлината трябва да се насочва към мястото на шиенето. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 6.
НАСО̀ЧВАМ СЕ несв.; насо̀ча се св., непрех. 1. Обикн. с предл. към, срещу. Започвам да се движа в определена посока, обикн. за да достигна някакво място, цел; тръгвам, отправям се. Мина през главната улица и се насочи към гарата. К. Петканов, В, 245. Котката скача от одъра и се насочва към вратата. К. Калчев, ПИЖ, 133. Бурята се изви, премести се и се насочи право срещу тях. Й. Йовков, Разк. I, 82.
2. С предл. към. Ориентирам вниманието си, интересите си към нещо, някаква област. Той се насочи към хуманитарните науки.