НАСОЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСО̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от насоча като прил. Който е обърнат с предната или острата си част към нещо или някого. Той се втурна с насочено копие право срещу Радомира и дори не забеляза знаците му на хилядник. Д. Талев, С II, 142. Кръвта шуртеше от шията му [на елена], боляха го изпохапаните му крака. Беше застанал заднишком към стената и очакваше с насочени рога нападението. О. Василев, ДГ, 49.