НАСПИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСПЍВАМ СЕ, -аш се, несв.; наспя̀ се, -ѝш се, мин. св. -а̀х се, св., непрех. Спя до насита, достатъчно, колкото ми се спи. Без мъжа си като че ли и майка им беше по-добре. Взе да се наспива и сбърченото ѝ лице да се опъва. Ст. Даскалов, СД, 476. Може би защото въздухът е чист, наспах се много добре и станах рано. Г. Караславов, Избр. съч. III, 1234. Най-сетне магарето, след като се наспало хубаво, разтърсило глава, протегнало шия, гръмовито изревало, но от устата му не паднала никаква жълтица. А. Каралийчев, ТР, 108.