НАСПОРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСПОРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; наспоря̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св. Остар. и диал. 1. Непрех. Само мн. и 3 л. ед. Ставам повече, с голям брой, в голямо количество, изобилие; умножавам се, намножавам се, увеличавам се, наспорявам се. Ние слушаме и не можем да се нарадваме, че училищата в отечеството ни наспоряват. У, 1871, бр. 12, 178. У него добитък: коне, говеда, овци, кози наспоряваха, пари много, а неговите житници (амбари) сѐ пълни. Ил. Блъсков, ПБ II, 14-15. Тука спомоществователите само от града ся умножиха до 90 и от ден на ден йоще наспоряват, щото ся надея да ги натъкмим до 100. ДЗ, 1876, бр. 4, 15.
2. Прех. В съчет. със същ. работа, труд. Направям някаква работа да бъде спорна, да дава добър резултат. Веселите приказки наспориха работата и въ̀лната биде попарена, изпрана и изсушена на слънце. К. Петканов, ЗлЗ, 249. Ако ся потруди чловек, Бог ще му помогне и ще му наспори труда. Лет., 1874, 200. // Непрех. За работа — спорен съм, давам добър резултат. Докато слънцето не слезе уморено зад баирите и не се промъкна като крадец вечерникът, работата не наспори. К. Петканов, БД, 79. Понякога така чевръстите зидари, / .. / подхванат разговор — .. / А първомайстора,.. / нечакано пред тях с укор застане злъчен, / и сепнуват се те — .. / залавят се за миг за свойте сечива / и работата кипи и двойно наспорява... П. П. Славейков, КП ч. III, 34.
НАСПОРЯ̀ВАМ СЕ несв.; наспоря̀ се св., непрех. Остар. и диал. Само мн. и 3 л. ед. Ставаме повече, с голям брой, в голямо количество, в изобилие; намножавам се, умножавам се, увеличавам се, наспорявам. Вечерта пред Гергьовден занасят кърпа трици в мравуняк; сутринта ги вземат и слагат в кърмата на овците, за да се наспорят последните като мравки. Ив. Хаджийски, БДНН I, 144. Когато се случеше да намине насам, макар и да нямаше никаква работа, Свиленка все гледаше да повиди царевицата, която нейното звено беше прекопало за пръв път тая година три пъти. Гледай какъв урожай се е наспорил! Кр. Григоров, И, 11-12. Истина такива книги [които лесно се разбират] у нас засега има твръде малко, нъ занапред с Божията воля щат ся наспорят и намножат. Й. Груев, Лет., 1873, 223. Да дадяше Господ да ся наспоряха повечко такива къщи за угляд, каквато е била Добревата у Питомия! КН, 1873, кн. 4, 85.
◊ Да наспорява / наспори Бог (Господ). 1. При благопожелание — дано, нека има много, в изобилие. 2. Някого или нещо. За изразяване на благопожелание нещо или някой да бъде в голямо количество, в изобилие. Такава е, значи, работата с моите петли, Господ да ги наспорява и множи! Н. Хайтов, ДР, 54. Наспорил Бог (Господ). 1. Самост. или нещо, някого. Има много, в изобилие. — А как е берекетя на дренките? Бива ли ги крушите? Циганинът отговаря, че тая година тяхното племе не може да се оплаче: наспорил ги Бог — и дренки, и круши. Ст. Чилингиров, ХНН, 68. — Ереси, ереси, всеки ден нови, като гъби никнат, Бог ги наспорил за наказание и свидетелство. Ст. Загорчинов, ДП, 233.
2. Някого с нещо. Някой има нещо в голямо количество, в изобилие. Бог го бе наспорил със здраве, сила, имот и челяд. Какво повече можеше да иска от него? И. Петров, МВ, 104. Наспорил беше Бог земята с тежък плод и хората работеха. Й. Йовков, СЛ, 144. — Вие велможи, имате всичко. Наспорил ви е Бог с имот и сила, с ум и книжно богатство и, види се, от това сте се възгордели. М. Смилова, ДСВ, 202.