НАСПОРЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСПОРЯ̀ВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наспорявам и от наспорявам се. Всяко живо, а както и всяко растително, за да може то да има съвършенство и дълго траене, както и наспоряване, е съставено от две половини. Ч, 1870, бр. 4, 110.