НАСРЀЩНИК

НАСРЀЩНИК, мн. -ци, м. Остар. 1. Противник. Ако обстоятелството та принуждава да дойдеш на суд, не казвай всите ония, които познаваш против насрещника си. А. Гранитски, ПР (превод), 68. Ако някой насрещник по-силен от нея [буболечката] я докачи, тя си има приготвено една люта и отровита водица, която ще може лесно да го разпъде. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 12.

2. Ударник на пушка. Каршилък — част от пушка; насрещник или ударник. Ц. Гинчев, ГК, 396.

Списък на думите по буква