НАСТА̀ВАМ

НАСТА̀ВАМ1, -аш, несв.; наста̀на, -еш, мин. св. наста̀нах и (остар., сега поет.) наста̀х, св. 1. Непрех. За време (отрязък от време), момент, явление или под. — започвам да протичам, да се извършвам, да ставам; настъпвам3, започвам се. Настава още по-студено време. Дебел сняг е затрупал пътищата. Т. Влайков, Пр I, 225. Настава часът. Пристига небесният жътвар и почва да ни прибира със своя огнен сърп. А. Каралийчев, ЛС, 64. В двора настана страшна смутня. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 14. Настана голяма сеч, защото византийците не водеха вече редовен бой. А. Гуляшки, ЗВ, 193. Настане вечер — месец изгрее, / звезди обсипят свода небесен; / гора зашуми, вятър повее, — / Балканът пее хайдушка песен! Хр. Ботев, Съч. 1929, 16. Но лоши дни настаха, братя, / не може тъй да се седи. Хр. Смирненски, Съч.II, 192.

2. Непрех. Остар. Обикн. с предл. от, след, подир. За площ, пространство — започвам, простирам се обикн. от, след определено място; настъпвам3. От тия бели караулници нататък настава друг мир, други цивилизация, други съдби. Ив. Вазов, Съч. ХV, 6. Ските скърцаха по твърдия сняг, но настана голяма стръмнина. Не можеше повече. — Свалете ските — .. — Вържете ги на раниците! Ламар, ПР, 29. Подир голата вратоломна стръмнина,.., настана област от гъст, сплъстен клекаш с невидени трапове под тревата. Ив. Вазов, Съч. ХV, 151. Къде вселената настава? / Къде е краят на света? В. Марковски, ПЗ, 115.

3. Прех. и непрех. Остар. и диал. Като се движа, достигам до нещо, навлизам, тръгвам сред нещо; настъпвам3. "Тръгнали ми са, тръгнали севлиевските търговци на Куршум града да идат, на Куршумския панаир,.. Вървели, що са вървели, минали гора дълбока, настали поле широко." Ст. Чилингиров, ХНН, 81. Изминали са поле широко, / настанали са гора зелена. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 91-92. Вървели що са вървели, / минаха поле широко, / настаха в гора зелена. / Искрен Милици говори: / Любе Милице, Милице. Нар. пес., СбАД, 56.

4. Прех. Остар. и диал. Започвам определена възраст; подхващам, забирам4. По-голямата ми сестра, момиченце наставало седмата година, то ме разнасяло от къща на къща при жени-кърмакини, та дето се смилели да приемат да ме понасучат. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 26. // Непрех. Остар. и диал. Пораствам, израствам; застигам. Ми е настанал мойт милний син, / засака твоята милна щерка, / милна щерка кадън Ангелина. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 222. Настанали му деца вече за работа. Н. Геров, РБЯ III, 222.

НАСТА̀ВАМ

НАСТА̀ВАМ2, -аш, несв. и св.; наста̀на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Ставаме, надигаме се мнозина или всички. Въстаниците в укреплението бяха всички наставали и се заловили под надзора на десетника на работа. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 151. Чорбаджи Петко става. Настават след него и другите. П. Тодоров, Събр. пр II, 354. В селото черказецът се отби в кръчмата. Щом го видяха, селяните наставаха, почнаха да оглеждат лисицата. Й. Радичков, ЧП, 40. Другите разбойници настанаха също и грабнаха оръжието си, а един-двама се хвърлиха за конете. Ст. Загорчинов, ДП, 66. — Гостите му,.. веднага настанаха. Елин Пелин, Съч. I, 147. Проговарят три войводи:/ Таком Бога триста души,/ триста души харамии,/ стига пихте и ядохте,/ наставайте да стаяме,/ да идеме

на Белуша,/ да туриме три закона. Нар. пес. Н. Геров, РБЯ III, 222. При влизането на директора всички наставаха.

НАСТА̀ВАМ

НАСТА̀ВАМ3, -аш, несв.; наста̀на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Настоявам, залягам да стане нещо; настаям3. Настанах да иде на занаят. Н. Геров, РБЯ III, 222.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Списък на думите по буква