НАСТАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТА̀ВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от наставам1; настъпване³, започване1. По-ранното или по-късното наставане на мразовете е една от влиятелните причини за по-изобилното или по-скудното събиране памук. Ч, 1874, бр. 2, 61.

НАСТА̀ВАНЕ² ср. Отгл. същ. от наставам2.

НАСТА̀ВАНЕ³ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наставам³; настаяне3.