НАСТАВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСТА̀ВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наставя1 като прил. Разг. Снаден. Слънцето блести в продълговатото прозорче. Наставеното стъкло, блъскано от вятъра, звъни. А. Гуляшки, МТС, 109. Каруцата влезе в селцето, мина пресъхналата речица по тясно мостче от наставени дървета, което се разлюля като гергьовска люлка. Ив. Карановски, Разк. I, 19.