НАСТАВИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТА̀ВИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Наставник. — Ти си му учител и наставител... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 145. — Св. Георгий, твой соименник, да ти е помощник и наставител във всички добри работи. К. Фотинов, БР, 8.