НАСТАВИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТА̀ВИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Поучителен, наставнически. Там се изрежда в наставителен дух как трябва да се държат учениците в училището. Т. Влайков, ПрI, 221. "И тъй един учител вместо да се мъчи да стане съчинител на една аритметика или алгебра,.., нека изгуби онова време връх възпитателната и наставителната част". У, 1871, бр. 1, 275. На лириката относят еще гномическата или дидактическата (сиреч наставителна) поезия. Под формата на стиха тя заключавала в себе си разни нравствени правила и наставления за живота. Н. Михайловски, РВИ (превод), 127. И ще ни преподава ботаника. Дава ни с наставителен тон някакви общи съвети. После заговорва и за ботаниката. СбЦГМГ, 81.