НАСТА̀ВИТЕЛНО

НАСТА̀ВИТЕЛНО нареч. Остар. Книж. Наставнически; наставителски. — Па вече да си събира ума мъжът ти, да бъде чиляк и да помни, че е българин, — казаха ѝ наставително по-старите. Ив. Вазов, Съч. VII, 82. — Не е то — може ли или не може, Нанко, ами — бива ли или не бива, продължи сложно и наставително Калинов. Т. Влайков, Съч. II, 175.

Списък на думите по буква