НАСТА̀ВЛЯМ

НАСТА̀ВЛЯМ, -яш, несв., прех. Остар. Книж. Наставлявам, поучавам, напътствувам, съветвам; наставям2, настанявам2. И някои ми отговарат от тях: живот сей треба да чувствуваме и человеците на добро да наставляме. БКн, 1859, април, кн. 10, ч. II, 320. — Брате мой, кой има дете, должен е добро да го чува и по праведния пут да го наставля. ЦВ, 1851, бр. 56, 23. — Преблагий Творче! Обещавам се, че догде съм жива, ще наставлям чедото си в светата вяра, за да познае и почита тебе, преблагаго Бога. П. Тодоров, МГ (превод), 25. наставлям се страд.

— От рус. наставлять.

Списък на думите по буква