НАСТАВНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТА̀ВНИЦА ж. Жена наставник; наставничка. Обичаха я и селяните, обича‑

ха я и ученичките ѝ, на които тя беше наставница в училището и ставаше връстница извън училището. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 63. Аз имам намерение да препоръча и тебе едно училище, в което щеш да бъдеш ти наставница, и в което щеш учиш десят или дванадесят девойки да плетат, да шият. БК (превод), 31. Класна наставница.