НАСТАВНИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТА̀ВНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който съдържа наставление; напътствен, поучителен, назидателен. Освен наставнически писма старият праща на Петко приготвените за печат свои статии. М. Кремен, РЯ, 93. — Стига си се шляял и заплесвал по улиците. Но момчето малко чуваше наставническите думи на работливите и жадни за зрелище еснафи. Ст. Чилингиров, ПЖ, 30. // Който е присъщ, характерен за наставление; напътствен, поучителен, назидателен. Дядо Либен не търпи никакви възражения, сърди се, когато хаджи Генчо му противоречи, говори с наставнически тон. Лит. Х кл, 133.

НАСТА̀ВНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. наставнически; напътствено, поучително, назидателно. — В къщата трябва да има жена — продължи наставнически старецът. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 103. — Чичо Пеев, не припадай, ще намерим пласмент на твоя пулп. — Усмихнат наставнически само с устни, зауспокоява Парашкев собственика на пулповата фабрика. Д. Вълев, З, 100. — То е друго! — намръщи се Драгия. — Няма друго! — повдигна наставнически пръст доктор Нанков. А. Гуляшки, ДМС, 46.