НА̀СТА̀Н

НА̀СТА̀Н м. Нар.-поет. Обикн. в съчет.: Настан стана (настана). Стана, настъпя. Що йе настан настанало / во града Троема? Нар. пес., СбБрМ, 28. — Детенце, малко детенце, / кога ми раснеш, пораснеш, / да станеш настан ергенче, / .. / с тия венчила венчавай. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 505.

Списък на думите по буква