НАСТАНЯ̀ВАНЕ

НАСТАНЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от настанявам1 и от настанявам се. Нона настани гвардейците в стопанската пристройка на къщата,.. Изобщо, Нона

прояви голям усет в настаняването на хората, та всички да са доволни. А. Гуляшки, ЗВ, 359. Настаняването на славяните на Балканския полуостров станало против желанието и волята на цариградското правителство. Ист. Х и ХI кл, 19. Служба за жилищно настаняване. Заповед за настаняване.

НАСТАНЯ̀ВАНЕ

НАСТАНЯ̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от настанявам2 и от настанявам се; наставление, наставляване, наставляне, наставяне2. Който мисли що ще яде днес или утре, той не чуе настаняванията за облагата от ученето. Ив. Богоров, СИНЕ, 43. — Ако ти не послушаш настаняването ми и станеш мързелив и сънлив, така си загубен. БО, 1847, бр. 3, 10.

Списък на думите по буква