НАСТАЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСТА̀ЯМ1, -яш, несв. (остар. и диал.); наста̀на, -еш, мин. св. наста̀нах и (остар., сега поет.) наста̀х, св., непрех. Наставам1, настъпвам3. Щом първите гърмежи по връхищата известиха на Клисура, че фаталният бой настая, народът,.., удари да бяга към Копривщица. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 159. И на малкия сѐ думам .. като настая работно време, та кърските работи да се гледат — да не дирим чуждинци. Т. Влайков, Съч. II, 82. По нашите страни след югозападен и северозападен вятър повечето пъти настая дъжделиво время. Лет., 1871, 96. Но войската скоро храма окръжава, / .. / Във тоя миг Кочо — простият чизмар, / повика жена си — млада хубавица, / .. / и рече: "Невесто! Виж, настая сеч, / и по-лошо нещо... Ти разбираш веч..." Ив. Вазов, Съч. I, 180.
НАСТА̀ЯМ2, -яш, несв. (диал.); наста̀на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Наставам2. Другите глъчки и кавги в механата завчас замлъкнаха и всички беха впериле поглед към дяда Хаджия и дяда Славча, а мнозина беха и настаяле окол тях. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 156. И като са църква опущили, / щото беа софийски кметове, / сичките са наред настаяли, / сичките се Марку поклонили. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 11. Настаяли сватовете, / сватовете, кумовете, / настаяли и пойдоа. Нар. пес., СбНУ ХLI, 415.
НАСТА̀ЯМ3, -яш, несв. (диал.); наста̀на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Настоявам, наставам3. Кака Лала пак настая да дам дума, много добре щяло да бъде. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 14. Костадин настаяше да си наряда работата така, каквото да си оставя векил. АНГ I, 188. Той настаяше да ѝ се нагоди всичко. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 9.