НАСТАЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТА̀ЯНЕ¹ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от настаям¹; наставане¹, настъпване3.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАСТА̀ЯНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от настаям2; наставане².

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАСТА̀ЯНЕ³ ср. Диал. Отгл. същ. от настаям3; настояване, наставане3.

— Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.