НАСТЕЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСТЀЛЯ ж. Остар. 1. Пласт, слой; настел. Водата от извор е най-добра за пиене,.., най-вече кога ся преминува през някоя настеля едър пясък. Ив. Богоров, СЛ, 6. В една доста дълбочина [в земята] горещината е толкоз голяма, щото не оставя водата да влезе там. Тя вода завчас щеше стане на пара и да са издигне в горните настели. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 30.
2. Настилка, покривка, покритие. Колесницата се заизкача бавно по урвата към северната врата на Царевец, като се тръскаше тежко по каменната настеля на наклонния път. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 12. Биде принуден да си пробие път през една голяма настеля от сняг. П. Бобеков, БВК (побълг.), 4.