НАСТЍВАМ

НАСТЍВАМ, -аш, несв.; настѝна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Претърпявам силно охлаждане на тялото, подложен съм на простуда, което обикн. води до заболяване от настинка; простивам, изстивам, простудявам се. Цяла сутрин седя в работилницата и си отиде, когато почувствува, че вече настива. Д. Кисьов, Щ, 459. Ако пък някой .. отвори прозорчето,.., студеният вятър започваше свободно да духа и свири. И до един настивахме. П.Михайлов, МП, 78. Детето бе настинало зле в дъжда през оная нощ в гората. Д. Талев, И, 611. — Веднага се облечи! ..Потен си, ще настинеш. Д. Ангелов, ЖС, 132. настива се безл. — Слънцето лъже още — лесно се настива. Й. Йовков, Разк. II, 207.

Списък на думите по буква