НАСТИГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСТЍГАМ, -аш, несв.; настѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. настѝгнат, св., 1. Прех. Изравнявам се, заставам редом, успоредно с някого или с нещо, което се движи пред мене; застигам, достигам. По пътя си дружината настигаше мнозина закъснели селяни, които возеха дърва, зелена трева за добитъка или се връщаха от работа. К. Ламбрев, СП, 128. Някоя по-страхлива и по-пъргава овца успяваше да избяга. Давидко я настигаше и, хванал я за задния крак, влечеше я към стъргата. Й. Йовков, АМГ, 123. Тя наведе глава и тръгна сама надолу. Той я настигна, изравни се с нея. Г. Райчев, ЗК, 167. Биволът или върви и върви бавно, или тича и тогава нищо не може да го настигне. Д. Фучеджиев, Р, 147. И слънцето жълтей сърдито: / от юг бухлат се облак дига, / пълзи и вече го настига. П. К. Яворов, Съч. I, 46. Става Тодорка, отива. / Майка я бързо настига, / с брадва ѝ глава отрезва. Нар. пес., СбВСтТ, 421.
2. Прех. Изравнявам се с някого по ръст, тегло. — Любе пораснало ли е, / дружки настигнало ли е, / руба вдигнало ли е? Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 131. Синът ми е пораснал и вече настигна баща си.
3. Прен. Прех. Изравнявам се с някого по знания, умения или други качества; достигам. — Като добри пионери, вие ще трябва да му помагате да ви настигне по всички предмети. Бр. Мормареви, ХК, 16. — Ние жените трябва във всичко да ви догоним, да ви настигнем, за да вървим заедно напред, мъже и жени. Д. Талев, ПК, 201. — Но най-напред трябва да свършиш осми клас. .. Ще говорим и с другарите ти. И те ще ти помогнат да научиш пропуснатото, да ги настигнеш. П. Бобев, ГЮМ, 14. Опозиционният кандидат почти настигаше гласовете на правителствената партия. Т. Влайков, Съч. III, 289.
4. Прех. Обикн. за нещо неприятно или нежелано — сварвам, заварвам някого на неподходящо място, в неподходящо време или неподготвен, като му причинявам трудности, беда и под.; застигам. Подранилата виелица ни настигна [войниците] с баки в ръцете — мъкнехме топлата храна от едно съседно, но иначе далечно поделение. Р. Сугарев, СС, 145. Много пъти бурите са го настигали в планината. Цв. Ангелов, ЧД, 46. Войникът не бе успял да допълзи, смъртта го бе настигнала по пътя. П. Вежинов, НС, 63. Нощта ни настигна в унгарската шир. / Войната бе свършила. Идеше мир. Мл. Исаев, ПЗВ, 7.
5. Прен. Прех. и непрех. Постигам, сполетявам някого; застигам, стигам. Проклех ги, както ги прокле чичо Сава. И клетвите ми ги настигнаха. К. Калчев, ПИЖ, 178. После се отбиваше при свекъра си. Напоследък той само лежеше, примирен с всичко,.., отдавна свикнал с тежката скръб, която го настигна на старини. Г. Караславов, ОХ III, 138. В село завърлува невярна болест — .. Па и друга беда настигна. Застоя се суша и като опустошителен пожар изгори всичко. Елин Пелин, Съч. I, 73.
6. Непрех. Диал. Стигам, достигам до някъде, наближавам непосредствено до нещо. И потегли за Солун да иде. / Ка настигну край Солуна града, / съгледа си девет беле куле. Нар.пес., СбНУ ХLIХ, 27. Тръгнало младо търговче / на дълга пътя да иде. / Вървело що е вървело / настигна в гора зелена. / Срещат го чета хайдуци. Нар. пес., СбВСтТ, 982.
7. Непрех. Остар. и диал. Пристигам, идвам. Зле-добре, драги читатели, ние изплувахме до края на тази година и, кой бъде жив, след някой ден стъпваме в Новата 1871 год., която е вече настигнала и чака на прага да влезе. У, 1870, бр. 1, 49. Азис-чауш стана и пробърбори: — Вече настигна времето да обесят нещастния. Ядникът беше ми съотечественик и приятел! Св. Миларов, СЦТ, 106. настигам се, настигна се. I. Страд. от настигам в 1-5 знач. Беглецът трябва веднага да се настигне. II. Взаим. от настигам в 1-3 знач. Денят беше пазарен и сега от града към полето се редяха върволица кокетни каручки,.., настигаха се, отминаваха се или бягаха встрани по разкаляните междуселски пътища. Г. Райчев, Избр. съч. I, 85.