НАСТИГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТЍГВАМ, -аш, несв. (остар.); настѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. настѝгнат, св., прех. Настигам. По-нагоре — Стара река .. завива надясно край Соколовец и настигва областта на елите, дето тя взима вече названието Чавча. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 63. Когото настигвало неговото копие, той умирал непременно. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 79. настигвам се, настигна се страд. и взаим. Мълчаливо пристъпват и децата. Отвреме-навреме те поприбързват, настигват се, за да се подбутнат с лакът и пак се връщат при родителите си. Ст. Чилингиров, ПЖ, 143.