НАСТЍГНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); настѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. настѝгнат, св., прех. Настигам; настигвам. настигнувам се, настигна се страд. и взаим.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.