НАСТИЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТЍЛКА ж. 1. Пласт, слой от нещо, който покрива, настила някаква повърхност; покритие, покривка, застилка. От черните омокрени клони се откачаха едри жълти листа и политаха към земята, където се натрупваше мръсна шумоляща настилка. П. Бобев, ГЕ, 30. Двамата се отбиха от алеята и навлязоха в боровата гора, газейки тъмнокафявата иглолистна настилка. Д. Димов, Т, 78. Слънцето прониза тънката облачна настилка, само в дъното на дола пълзеше като раздърпана къделя млечнобяла мъгла. А. Гуляшки, СВ, 323.

2. Пласт от камъни, бетон, асфалт и др., който покрива повърхността на път, улица и др. Откъм шосето се зачу тропот на каруца. Колата не се виждаше, но дрънкането на колелетата по чакълената настилка ясно отекваше в нощта. А. Гуляшки, МТС, 232. Погледнахме напред. Разкопано шосе. Прясна настилка от острозъбест чакъл. Бл. Димитрова, ПКС, 273. Почти всички наши градове и по-големи села са свързани с асфалтови пътища. Все още, обаче, се допуска голямо разнообразие в настилката — паваж, асфалт, асфалто-бетон, трошен камък и пр. НТМ, 1966, бр. 211-212, 7.

3. Материал, предназначен за покритие на някаква повърхност (обикн. под, покрив, улица и под.). Тартан — това е настилка от синтетична смола, която се разстила като килим върху твърда бетонена основа. Л. Стефанова, ВМД, 101. Вече се произвеждат различни подови настилки.