НАСТИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТЍЧАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Настъпвам. "Любезни мои чада, вие самички видите и аз усящам, че настича тяжката минута да ва оставя сираци." А. Хаджиоглу, ББ, 93.

НАСТЍЧАМ СЕ, -аш се, несв.; настека̀ се, настечѐш се, мин. св. настѐкох се, прич. мин. св. деят. настѐкъл се, -кла се, -кло се, мн. -кли се, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Стичаме се много, мнозина или голямо количество от нещо. Че и оттам ,.., напира сган; — заети / са пътищата и там, и нямаше проход / за тях... Настича се отвсякъде народ / подгонен. П. П. Славейков, КП ч. III, 259. Настървени, на тумби без ред / се дивите перси настичат отвред / и шумно навалят таме на площада. П. П. Славейков, ЕП 1907, 46.