НАСТО̀ЙЛИВ

НАСТО̀ЙЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Настойчив, настоятелен; настоен. Аркрайт беше за чудо пръгав, сръдечен и настойлив чловек. Й. Груев, СП (превод), 32. Волята не по-малко от сръцето си има дял в работата на дисциплината .. Яка, пръгава и настойлива воля, придружена с кротко и равнодушно разположение много мощно работи въз децата. Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 188.

Списък на думите по буква