НАСТОЙЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСТО̀ЙЛИВО
НАСТО̀ЙЛИВОнареч. Остар. Настойчиво, настоятелно; настойно. От леността излизат такива пагубни сетнини, щото трябува колкото се може настойливо да се смаже. Й. Груев, Н, 1881, кн. 4, 356.