НАСТОЙНИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТО̀ЙНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Юрид. Отговорност на специално определено лице да покровителствува или да се грижи за малолетен, непълнолетен при отсъствие на родителите, на психически болен и под. — Майка ти все още те счита за малък, нуждаещ се от настойничество. Бл. Димитрова, Лав., 176. Ако князът встъпи на престол преди да е достигнал тая възраст [18 години], то до пълнолетието му се отрежда регентство и настойничество. ПОУ, 7.

2. Задължение, дейност на настойник. На истите съвети настойниците представляват ежегодишните сметки за настойничеството си. ВП, 80.