НАСТО̀ЙЧИВ

НАСТО̀ЙЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който решително, упорито преследва някаква цел или настоява за нещо; настоятелен. Ленко, пъргав и неуморим, гъвкав и настойчив, се шмугна към задните купета, за да намери по-подходящо място на батя си. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 395. "Не, не е подходящ — .. — Данаил е много кротък, отстъпчив. Тук е нужен човек непримирим, настойчив". Цв. Ангелов, ЧД, 127-128. — Искахме да влезем и да се посгреем малко, а той не ни пуска. — Нямат бележка! — рече пазачът .. Навярно тя е била уверена, че в дома няма никого, затова е била толкова настойчива. Кл. Цачев, СШ, 120.

2. Който изразява или съдържа настояване, категорично искане, упорство; настоятелен. От друга страна, Евгени помнеше настойчивата молба на Росинка да не я търси. Д. Ангелов, ЖС, 225. С равен и настойчив глас инженер Мермеров проследи всичките отдели и изчисли техния капацитет. Д. Кисьов, Щ, 341. След миг се чу отсечено почукване на къщната врата .. Ударите, по-тежки и настойчиви, повториха. З. Сребров, Избр. разк., 61.

Списък на думите по буква