НАСТОЯТЕЛСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТОЯ̀ТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Група лица, избрани да ръководят и контролират дейността на дружество, организация, институция, учреждение, предприятие и др.; управителен съвет (комитет). Като председател на Писателския съюз дядо Влайков имаше обичай да свиква настоятелството на заседание у дома си. СбЦГМГ, 382. Балашев и Димка бяха избрани в настоятелството на тайното дружество. А. Страшимиров, К, 31. Общината от своя страна, въпреки настоятелството, побърза да изгони из училището Рада. Ив. Вазов, Съч.

ХХIII, 5. Ако се случи подобно нещо, тогава спорът се разглежда от еснафското настоятелство или събрание, когато се върнат в село. Ст. Шишков, РН, 1905, кн. 4, 173. Дружеството са управлява от едно настоятелство, съставено от три члена. НБ, 1876, бр. 15, 60.