НАСТРАНЍ

НАСТРАНЍ нареч. Настрана, встрани. Тони се беше обърнал настрани, за да не виждаме кога точно ще бъде готов. Ст. Стратиев, СВМ, 104. Ръцете си държеше настрани, за да не изцапа престилката. И. Петров, НЛ, 56.

Държа се настрани. Разг. Обикн. от някого. Не общувам, не дружа с някого. От Нонкината сватба насам беше ходил у тях само два пъти, а те не бяха прекрачили прага му. Сватове бяха, а се държаха настрани като чужди. И. Петров, НЛ, 140. Оставам / остана настрани. Разг. Не вземам участие, не се замесвам в някакво дело. България не можеше да остане настрани от това, което византийците подготвяха в тила ѝ. Й. Вълчев, СКН, 268. Седя <си> (стоя <си>) настрани. Разг. Не участвувам,

не се меся в нещо. Но когато се бият големите, / по-добре да стоим настрани. Н. Марангозов, НПС, 100. От най-напред Светослав седеше настрани; той нямаше йоще такова значение да са намеся в борбата. Т. Шишков, ИБН, 234.

Списък на думите по буква